Лентовият микрофон е динамичен микрофон, базиран на принципа на електромагнитната индукция. Той генерира електрически сигнали чрез вибрациите на тънка лента от алуминий или дуралуминий между полюсите на магнит. Тази технология е предложена през 1923 г. от немския физик Валтер Шотки и неговите сътрудници, а първият търговски модел, PB-31, е пуснат на пазара от RCA през 1931 г.
Неговият основен компонент е алуминиева лентова диафрагма, поставена в магнитно поле, получаващо звукови вълни от двете страни, за да създаде двупосочен модел на приемане. Когато вибрира, той прекъсва магнитните силови линии, генерирайки сигнал с нисък-импеданс, който изисква вътрешен трансформатор за повишаване на изходното напрежение. Модерните модели използват активни вериги и подсилени алуминиеви лентови модули, което значително подобрява тяхната устойчивост на напрежение.
Моделът RCA 44A, подобрен и въведен през 1932 г., се превръща в индустриален стандарт и се използва широко в радиоразпръскването от 30-те до 50-те години на миналия век.
